Какво представляват хормоните?

Хормоните са малки „химически пратеници”, произвеждани от жлезите с вътрешна секреция като хипофиза и епифиза, щитовидна и надбъбречни жлези, яйчници (при жените) и тестиси (при мъжете), панкреас. Тези пратеници се освобождават директно в кръвния поток и се пренасят до тъканите и органите, където изпълняват точно определени функции. Излишните мастни клетки също могат да произвеждат хормони като лептин или естрадиол.

Хормоните не съществуват изолирано, а винаги работят съвместно, подобно на музиканти в оркестър. Когато един хормон не е синхронизиран, той изважда от равновесие и други хормони (а често пъти и цели системи на организма). Например в състояние на силен стрес надбъбречните жлези освобождават големи количества кортизол, който да помогне на тялото да се справи с този стрес. Прекомерният кортизол обаче може да отслаби имунната система, в резултат на което да се появи тежка хрема и седмици или месеци по-късно да се развият симптоми на понижена функция на щитовидната жлеза (умора, наддаване на тегло, косопад) или естрогенна доминантност (спонтанни аборти, предменструален синдром, задържане на вода). Добрата новина е, че хормоните до голяма степен могат да се балансират чрез поддържане на стабилни нива на кръвната захар, здравословна чревна флора и добре функциониращ черен дроб.

Ключови жлези с вътрешна секреция, произвеждащи хормони

Яйчниците са главните репродуктивни жлези в женския организъм. Те произвеждат яйцеклетки за оплождане и репродуктивните хормони прогестерон и естрогени. При жените в менопауза производството на хормони спира. При жените с цикъл често срещан проблем е синдромът на поликистозните яйчници (PCOS). 

Щитовидната жлеза е „педалът за газта” в организма. Тя произвежда хормони, отговорни за умствените функции, телесната температура, метаболизма и превръщането на мазнините в енергия, външния вид на косата и кожата. Състоянията на понижена активност на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) са по-често срещани от състоянията на повишена активност на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм). 90% от случаите на двете състояния (в развитите страни) са резултат от автоимунни заболявания – болестта на Хашимото причинява хипотиреоидизъм, а болестта на Грейвс – хипертиреоидизъм. Ето защо за справянето с какъвто и да е проблем с щитовидната жлеза е от съществено значение да се лекува имунната система (и по-точно да се спре атаката на имунната система върху щитовидната жлеза), а не само щитовидната жлеза.  

Надбъбречните жлези отговарят за производството на хормони, които управляват реакцията на стреса и регулират нивата на кръвното налягане и кръвната захар, както и имунната система и задържането на вода в организма. Ако са подложени на постоянен стрес обаче, тези жлези не са в състояние да произвеждат достатъчно кортизол и алдостерон. Това може да доведе до променливо кръвно налягане, постоянно влечение към захар и захарни изделия, ниски нива на енергия, замаяност и в крайна сметка до отслабена имунна система.

Видове хормони и техните взаимовръзки

Стероидните хормони са вид хормони, получени от холестерола. Последният е мастноподобна субстанция, която се среща във всички клетки на организма и преминава през кръвния поток в малки опаковки, наречени „липопротеини”. Съществуват два вида липопротеини – с ниска плътност (LDL) и с висока плътност (HDL). LDL холестеролът понякога се нарича „лош” холестерол, тъй като по-високата му концентрация в кръвта може да причини запушване на артериите. HDL холестеролът, или „добрият” холестерол, е от жизненоважно значение за хормоналния баланс, защото именно от него са направени стероидните хормони. Жените с нисък HDL холестерол (под 60 mg/dL или под 1.5 mmol/L), които следват диета с ниско съдържание на мазнини, обикновено развиват хормонални проблеми.

Към стероидните хормони спадат:

Тестостерон – основен мъжки полов хормон, който се произвежда и в женския организъм от яйчниците и надбъбречните жлези. Доколкото тестостеронът се свързва с това, че е „мъжки” или „агресивен” хормон, жените се нуждаят от него в по-малки количества, за да се чувстват и изглеждат добре. Тестостеронът от своя страна служи за производството на естрогени, така че са необходими адекватни количества от този хормон, за да се поддържат оптимални нива на естрогените.

Прогестерон – както подсказва името, това е прогестационен хормон, който се произвежда от жълтото тяло на яйчниците (и от надбъбречните жлези, когато липсват яйчниците) и позволява на жените да забременеят и да поддържат нормална бременност. Той е от съществено значение и за жените, които не са бременни, тъй като им помага да се чувстват по-концентрирани и балансирани, както и да заспиват по-лесно. Прогестеронът и естрогените са като партньори в един танц – добрият баланс между тях е жизненоважен.

Прегненолон – критично важен стероиден хормон, който се произвежда в половите органи, надбъбречните жлези, мозъка и гръбначния мозък и е основен източник на тестостерон, прогестерон, естрогени, кортизол и дехидроепиандростерон (DHEA).

Естрогени – група стероидни хормони и основни женски полови хормони, които се произвеждат предимно от яйчниците, но също и от надбъбречните жлези (когато яйчниците са отстранени) и висцералната мастна тъкан. Съществуват три форми на естрогени, които изпълняват различни роли – естрон (E1), естрадиол (E2) и естриол (E3). Естронът е „по-слабият” естроген, чиито нива са по-високи при бременни и жени в менопауза. Естрадиолът често се нарича „антагонистичен” естроген и много жени са предразположени да имат излишък от него. Синтетичната му версия се среща в продуктите за почистване на дома и за грижа за кожата. Нивата му са най-високи при перименопаузалните жени и са водеща причина за естрогензависим рак на яйчниците, матката, гърдата, щитовидната жлеза и белите дробове (при непушачите). Естриолът е „предпазващ” естроген с антиканцерогенни свойства, чиито нива, подобно на естрона, са по-високи при бременни жени. По време на менопауза предотвратява нощните изпотявания и горещите вълни, поддържа влагалището „смазано” и влажно и допринася за младежкия вид на кожата.

Кортизол – стероиден хормон, произвеждан от надбъбречните жлези, който влияе на много от промените, настъпващи в организма в отговор на химически, физически или емоционален стрес. В състояние на хроничен стрес нивата на кортизола са постоянно повишени, което може да доведе до изтощаване на надбъбречните жлези.

Дехидроепиандростерон  – стероиден хормон, произвеждан от надбъбречните жлези, който е прекурсор на тестостерона и всички естрогени. Нивата му в организма започват да намаляват още след 30-годишна възраст и намаляват по-бързо при жените, отколкото при мъжете.

Едни от най-важните нестероидни хормони са:

Трийодтиронин (T3) и тироксин (T4) – тироксинът, произвеждан от щитовидната жлеза, не може да се използва директно от организма, докато не се превърне в активния трийодтиронин. Това преобразуване се случва главно в черния дроб и червата. Телесните мазнини, състоянието на ноктите, косата и кожата, способността за концентрация, нивата на енергия в организма – всички те зависят от наличието на трийодтиронин.   

Инсулин – хормон, произвеждан от панкреаса, който транспортира глюкозата от кръвта до клетките. Диета, богата на преработени въглехидрати и захар (като пакетирани храни, зърнени закуски, брашна), в крайна сметка води до „изключване” на инсулиновите рецептори в клетките – състояние, известно като „инсулинова резистентност”. Хората с предиабет и диабет страдат от инсулинова резистентност. Жените със синдром на поликистозните яйчници и високи нива на тестостерон често имат инсулинова резистентност.

Лептин – хормон, произвеждан от мастните клетки на организма, който сигнализира на мозъка, че току-що е постъпила храна, че тази храна е достатъчна и че храненето може да приключи. Хората с лептинова резистентност не получават този сигнал, което ги предразполага към затлъстяване и ги обрича на постоянни неуспешни опити за отслабване.

Към част II

Източник: Cooking for Hormone Balance – Magdalena Wszelaki
Снимка: www.stock.adobe.com