Много хора смятат, че бутилираната вода е по-безопасна от чешмяната вода. Но дали наистина е така? Ето какви са фактите:

Химикали в бутилираната вода

През 2013 г. немски изследователи публикуват проучване, според което една бутилка вода съдържа близо 25 000 различни химикала, които потискат андрогенните и естрогенните рецептори в организма. При това не са необходими високи нива на химикалите, за да се стигне до подобно негативно въздействие – само 1/10 унция инхибира андрогенната активност с 90% и естрогенната активност с 60%. От друга страна, чешмяната вода не показва признаци на такава хормонална намеса.

Друго проучване установява, че нивата на антимон в бутилираната вода се увеличават от 19% на 90% след шестмесечно съхранение при стайна температура. Антимонът се счита за канцероген от Международната агенция за изследване на рака, която е част от Световната здравна организация (СЗО).

Подобно на антимона, ксеноестрогените и фталатите също са често срещано замърсяване в бутилираната вода, дължащо се на самите пластмасови бутилки, направени от полиетилен терефталат (PET). Ксеноестрогените имитират естествените естрогени и се конкурират за същите рецептори в организма (като същевремено се натрупват в него), а фталатите са доказани ендокринни дизруптори.

Тъмната страна на производството на пластмасови бутилки

Един от най-пренебрегваните рискове, свързани с бутилираната вода, е как производството на самите бутилки може да повлияе на други общности. Тъй като пластмасите идват от газовата и нефтената промишленост, производството на бутилките (и справянето с отпадните води от производствения процес) може да предизвика здравословни проблеми в определени области. Така например селските райони често са обременени с отпадъци от градски и промишлени източници.

Други рискове, произтичащи от производството и транспортирането на бутилирана вода по света, са големият разход на енергия (за пълнене на бутилките с вода в завода, за преместването им с влак/камион/кораб/самолет до крайния потребител, за охлаждането им в хранителните магазини, за изхвърлянето или рециклирането на празните бутилки) и замърсяването от изгарянето на изкопаеми горива (свързано с повишени нива на алергии, астма, рак, ХОББ).

Пластмасови яхнии в световния океан (и рибите)

Тревожната статистика е, че по-малко от 30% от пластмасовите бутилки за вода се рециклират – останалите в крайна сметка се озовават в световния океан. Почти всяко парче пластмаса, произведено някога, съществува и до днес. Повече от пет трилиона парчета пластмаса вече се намират в океана и до 2050 г. в моретата ще има повече пластмаса, отколкото риба.

Много морски обитатели (включително морски птици) поглъщат малки парченца пластмаса и пластмасови влакна от неестествени дрехи и тъкани (като акрил, найлон, полиестер, спандекс и т. н.), което води до тяхната бавна и мъчителна смърт. Консумирайки риба и морски дарове, хората неизменно поемат тези токсини в себе си.

Пари на вятъра

Бутилираната вода струва в пъти повече от чешмяната вода. Много по-икономично е да тествате чешмяната си вода за замърсявания (включително ако ползвате кладенец) и да изберете подходящ филтър (или система за филтрация), който да я пречиства. В дългосрочен план това ще ви спести не само пари, но и генерирането на ненужна пластмаса.

Вместо еднократна пластмасова бутилка, инвестирайте в такава за многократна употреба от неръждаема стомана или стъкло. Използвайте нарастващия брой места, на които да си презареждате бутилката, когато сте навън (или на път). Сложете край на пристрастяването си към пластмасата!

Източник: www.draxe.com
Снимка: www.pexels.com